позапушил

Речник на българския език

1. позапушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапушил е производна форма на позапуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапушил — мин. деят. св. прич. м. р.

позапушил е производна форма на позапуша (мин. деят. св. прич. м. р.).