позапушело

Речник на българския език

1. позапушело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позапушело е производна форма на позапуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позапушело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позапушело е производна форма на позапуша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).