позапуснал

Речник на българския език

1. позапуснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапуснал е производна форма на позапусна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапуснал — мин. деят. св. прич. м. р.

позапуснал е производна форма на позапусна (мин. деят. св. прич. м. р.).