позапряхте

Речник на българския език

1. позапряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

позапряхте е производна форма на позапра (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позапряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

позапряхте е производна форма на позапра (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).