позапряха

Речник на българския език

1. позапряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позапряха е производна форма на позапра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позапряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

позапряха е производна форма на позапра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).