позапрях

Речник на българския език

1. позапрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

позапрях е производна форма на позапра (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. позапрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

позапрях е производна форма на позапра (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).