позапрете

Речник на българския език

1. позапрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

позапрете е производна форма на позапра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позапрете — повелително наклонение, мн. ч.

позапрете е производна форма на позапра (повелително наклонение, мн. ч.).