позапрели

Речник на българския език

1. позапрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позапрели е производна форма на позапра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позапрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позапрели е производна форма на позапра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. позапрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позапрели е производна форма на позапра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. позапрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позапрели е производна форма на позапра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).