позапиташе

Речник на българския език

1. позапиташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

позапиташе е производна форма на позапитам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. позапиташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

позапиташе е производна форма на позапитам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).