позапитахте

Речник на българския език

1. позапитахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

позапитахте е производна форма на позапитам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позапитахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

позапитахте е производна форма на позапитам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).