позапитаха

Речник на българския език

1. позапитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позапитаха е производна форма на позапитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позапитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

позапитаха е производна форма на позапитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).