позапитах

Речник на българския език

1. позапитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

позапитах е производна форма на позапитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. позапитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

позапитах е производна форма на позапитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).