позапитали

Речник на българския език

1. позапитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позапитали е производна форма на позапитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позапитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позапитали е производна форма на позапитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. позапитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позапитали е производна форма на позапитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. позапитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позапитали е производна форма на позапитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).