позапитала

Речник на българския език

1. позапитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позапитала е производна форма на позапитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позапитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позапитала е производна форма на позапитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позапитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позапитала е производна форма на позапитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позапитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позапитала е производна форма на позапитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).