позапитал

Речник на българския език

1. позапитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапитал е производна форма на позапитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапитал е производна форма на позапитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позапитал — мин. деят. св. прич. м. р.

позапитал е производна форма на позапитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позапитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позапитал е производна форма на позапитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).