позапита

Речник на българския език

1. позапита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позапита е производна форма на позапитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позапита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позапита е производна форма на позапитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позапита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позапита е производна форма на позапитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).