позапирахте

Речник на българския език

1. позапирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

позапирахте е производна форма на позапирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позапирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

позапирахте е производна форма на позапирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).