позапираха

Речник на българския език

1. позапираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позапираха е производна форма на позапирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позапираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

позапираха е производна форма на позапирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).