позапирали

Речник на българския език

1. позапирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позапирали е производна форма на позапирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позапирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позапирали е производна форма на позапирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. позапирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позапирали е производна форма на позапирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. позапирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позапирали е производна форма на позапирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).