позапирала

Речник на българския език

1. позапирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позапирала е производна форма на позапирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позапирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позапирала е производна форма на позапирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позапирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позапирала е производна форма на позапирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позапирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позапирала е производна форма на позапирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).