позапиел

Речник на българския език

1. позапиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позапиел е производна форма на позапия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позапиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позапиел е производна форма на позапия (мин. деят. несв. прич. м. р.).