позападнал

Речник на българския език

1. позападнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позападнал е производна форма на позападна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позападнал — мин. деят. св. прич. м. р.

позападнал е производна форма на позападна (мин. деят. св. прич. м. р.).