позаоблил си

Речник на българския език

1. позаоблил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позаоблил си е производна форма на позаобля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позаоблил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позаоблил си е производна форма на позаобля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).