позаоблило е

Речник на българския език

1. позаоблило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаоблило е е производна форма на позаобля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаоблило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаоблило е е производна форма на позаобля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).