позаоблили

Речник на българския език

1. позаоблили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позаоблили е производна форма на позаобля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позаоблили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позаоблили е производна форма на позаобля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).