позаоблила е

Речник на българския език

1. позаоблила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаоблила е е производна форма на позаобля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позаоблила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаоблила е е производна форма на позаобля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).