позаоблело е

Речник на българския език

1. позаоблело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаоблело е е производна форма на позаобля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).