позаоблели

Речник на българския език

1. позаоблели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позаоблели е производна форма на позаобля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позаоблели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позаоблели е производна форма на позаобля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).