позаоблачавало си

Речник на българския език

1. позаоблачавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позаоблачавало си е производна форма на позаоблачавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаоблачавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позаоблачавало си е производна форма на позаоблачавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. позаоблачавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

позаоблачавало си е производна форма на позаоблачавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).