позаобиколил

Речник на българския език

1. позаобиколил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаобиколил е производна форма на позаобиколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаобиколил — мин. деят. св. прич. м. р.

позаобиколил е производна форма на позаобиколя (мин. деят. св. прич. м. р.).