позанемарил

Речник на българския език

1. позанемарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позанемарил е производна форма на позанемаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позанемарил — мин. деят. св. прич. м. р.

позанемарил е производна форма на позанемаря (мин. деят. св. прич. м. р.).