позанемарели

Речник на българския език

1. позанемарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позанемарели е производна форма на позанемаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позанемарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позанемарели е производна форма на позанемаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).