позамърсил

Речник на българския език

1. позамърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позамърсил е производна форма на позамърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позамърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

позамърсил е производна форма на позамърся (мин. деят. св. прич. м. р.).