позамълчало

Речник на българския език

1. позамълчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позамълчало е производна форма на позамълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позамълчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позамълчало е производна форма на позамълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позамълчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позамълчало е производна форма на позамълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позамълчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позамълчало е производна форма на позамълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).