позамрете

Речник на българския език

1. позамрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

позамрете е производна форма на позамра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позамрете — повелително наклонение, мн. ч.

позамрете е производна форма на позамра (повелително наклонение, мн. ч.).