позамогнел

Речник на българския език

1. позамогнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позамогнел е производна форма на позамогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позамогнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позамогнел е производна форма на позамогна (мин. деят. несв. прич. м. р.).