позамисляло

Речник на българския език

1. позамисляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позамисляло е производна форма на позамислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позамисляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позамисляло е производна форма на позамислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позамисляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позамисляло е производна форма на позамислям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позамисляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позамисляло е производна форма на позамислям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).