позамислел

Речник на българския език

1. позамислел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позамислел е производна форма на позамисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позамислел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позамислел е производна форма на позамисля (мин. деят. несв. прич. м. р.).