позалъжел

Речник на българския език

1. позалъжел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позалъжел е производна форма на позалъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позалъжел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позалъжел е производна форма на позалъжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).