позалъгвал

Речник на българския език

1. позалъгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позалъгвал е производна форма на позалъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позалъгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позалъгвал е производна форма на позалъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позалъгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

позалъгвал е производна форма на позалъгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позалъгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позалъгвал е производна форма на позалъгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).