позалъга

Речник на българския език

1. позалъга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позалъга е производна форма на позалъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. позалъга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позалъга е производна форма на позалъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).