позаличавал си

Речник на българския език

1. позаличавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позаличавал си е производна форма на позаличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позаличавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позаличавал си е производна форма на позаличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. позаличавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позаличавал си е производна форма на позаличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).