позаличавал

Речник на българския език

1. позаличавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаличавал е производна форма на позаличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаличавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаличавал е производна форма на позаличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позаличавал — мин. деят. св. прич. м. р.

позаличавал е производна форма на позаличавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позаличавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позаличавал е производна форма на позаличавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).