позалитнел

Речник на българския език

1. позалитнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позалитнел е производна форма на позалитна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позалитнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позалитнел е производна форма на позалитна (мин. деят. несв. прич. м. р.).