позалитнал

Речник на българския език

1. позалитнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позалитнал е производна форма на позалитна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позалитнал — мин. деят. св. прич. м. р.

позалитнал е производна форма на позалитна (мин. деят. св. прич. м. р.).