позакътвал

Речник на българския език

1. позакътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакътвал е производна форма на позакътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакътвал е производна форма на позакътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позакътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

позакътвал е производна форма на позакътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позакътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позакътвал е производна форма на позакътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).