позакъсвало

Речник на българския език

1. позакъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакъсвало е производна форма на позакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакъсвало е производна форма на позакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позакъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакъсвало е производна форма на позакъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позакъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакъсвало е производна форма на позакъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).