позакъсал

Речник на българския език

1. позакъсал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакъсал е производна форма на позакъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакъсал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакъсал е производна форма на позакъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позакъсал — мин. деят. св. прич. м. р.

позакъсал е производна форма на позакъсам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позакъсал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позакъсал е производна форма на позакъсам (мин. деят. несв. прич. м. р.).