позакърпил

Речник на българския език

1. позакърпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакърпил е производна форма на позакърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакърпил — мин. деят. св. прич. м. р.

позакърпил е производна форма на позакърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).