позакъдрило

Речник на българския език

1. позакъдрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакъдрило е производна форма на позакъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакъдрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакъдрило е производна форма на позакъдря (мин. деят. св. прич. ср. р.).